Бъдещето на ЕС и Източна Европа
27 май 2017 г. | София, Aula Magna, Ректорат на СУ
По случай отбелязване на 30-годишнината на Катедра „Политология“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
След 1990 година Европейският съюз имаше решаващо значение за държавите от Централна и Източна Европа. ЕС зададе основната цел на тяхното политическо развитие, неговата „мека сила“ повлия върху формирането на техните институции и процедури. Част от тези държави, включително и България, вече са членки на ЕС и неговото влияние върху тях е много по-пряко и видимо. Други се стремят към членство, а трети – като Русия – са тръгнали по свой собствен път, но тяхното развитие също е повлияно и структурирано от взаимодействието им с ЕС.
В настоящия момент Европейският съюз преживява множество кризи, някои от които са изключително сериозни. Финансовата архитектура на Еврозоната е поставена пред изпитание. Въпреки, че апогеят на кризата беше по-скоро през 2012 г., все още остават неразрешени редица проблеми, свързани с фискалната координация и интеграция, която продължава да тревожи ЕС. Публичният дълг на държавите от южната част от ЕС все още е тежък проблем, който хвърля сянка върху политическите процеси в Гърция, Италия и Испания. Референдумът за излизане на Обединеното кралство от ЕС е вероятно най-сериозният удар, който е понасял ЕС от историята на своето съществуване. Напускането на втората по големина икономика и на първата военна сила в ЕС без съмнение ще има тежки последици за бъдещото политическо развитие на европейското обединение.
Мигрантската криза внася допълнително напрежение и засяга нормалното протичане на политическите процеси в ядрото на ЕС – Германия, Франция и Холандия. В комбинация с нарастването на терористичната заплаха, кризата създава „благоприятна“ почва за разгръщането на националистически и популистки партии, които съвсем открито поставят като своя основна цел дискредитирането на ЕС.
Не на последно място, нестабилността по отношение гарантирането на сигурност на глобално ниво е все по-видима – не само заради неразрешените конфликти в Близкия Изток и Източна Украйна, но също и заради възраждането на авторитарните тенденции в ключови регионални играчи, като Русия и Турция. Като добавим към всичко това и факторът непредвидимост след избора на Тръмп за президент на САЩ, бъдещето на ЕС и Източна Европа се превръща в тема, по която има нужда от сериозна академична дискусия.